За ББ-3: Тиквата започва да се разлага
Трета част от разказа за системата, която ни държи в плен
Системата вече беше изградена. Външно – стабилна, всеобхватна. Всичко подредено: прокуратурата – послушна, медиите – удобни, бизнесът – благодарен, а опозицията – безопасна. Но както всяка конструкция, изградена върху страх и зависимост, тя започна да гние отвътре.
В началото страхът беше двигателят. Журналистите шепнеха, бизнесмените се подмазваха, хората гледаха в земята. Но с времето страхът се износва. Първо става навик, после – презрение. Гласовете се появиха – плахо, после уверено, а накрая с открита ирония.
Първите пукнатини бяха като „грешки“. Тук – милиони потънали в строителство. Там – срутен асфалт след две зими. После дойде онзи кадър с чекмеджето – снимка, която вече никой не успя да заглуши. И хората започнаха да събират парчетата. Тиквата се пукаше по шевовете.
Започна вътрешното разклащане. Хората около него, които дълго печелеха и мълчаха, вече усещаха края. Едни подготвяха бягство. Други се превърнаха в „нови лица“. Трети го предадоха. Но не от морал. А от инстинкт за самосъхранение.
Свалиха го от власт. Започна нов театър – служебни кабинети, нови избори, нови обещания, нови разочарования. Същите играчи, само под друго име. Същата мрежа, само с друга фасада. Тиквата изчезна от екрана, но остана в тялото на системата – като враснал зъб.
Най-лошото е, че системата още работи. Съдиите още чакат обаждане. Прокурорите още знаят „кого да пазят“. Медиите още знаят на кого не се задават въпроси. А народът – знае всичко това, но не вижда изход.
Истинският упадък не е в управлението. А в доверието. Хората вече не вярват на никого. Не защото са слепи. А защото твърде дълго ги гледаха в очите и ги лъжеха. И сега, дори когато някой казва истината – никой не я чува.
Това е поражението на Системата. Тя вече не владее със сила. А с умора. Сякаш цялото общество се е предало. Не от страх. А от изтощение.
Тиквата вече не е човек. Тя е гнила обвивка, пуснала корени в институциите, медиите и мисленето. И макар на повърхността да е тиха – вътре мирише. На края.