За ББ-1: От бухалката до офшорките
(разказ от истинския преход)
Той не дойде от народа. Дойде отстрани — от здрача между фитнес залата, паркинга с мутри и задния вход на властта.
Началото на 90-те. София още дими от уж мирния преход. Хората броят долари по сергиите, но истинският бизнес се върти зад завеси — където се пуши, охранява и изнудва.
Там изгрява Той.
Бивш пожарникар, с диплома, която никой не е виждал, с тяло на бодигард и усет на уличен търговец. Влиза в играта не с идеи, а с услуги: – „помощ“ при събиране на борчове, – контрол върху паркинги, бензиностанции, охранителен рекет.
Първият му бизнес е страхът. Там се въртят пари — не от стока, а от подаване на ръка с вдигнат пръст.
Намира се сред СИК, „приятели“ с бухалки и костюми, охранява Тодор Живков, а после и Царя. Но не като пазач. А като наблюдател – човек, който влиза и излиза от всички врати, без да оставя отпечатъци.
Парите тогава не се печелят. Вземат се. Схемите за гориво, контрабанда, събиране на „дългове“, търговия със страх и влияние. Той е там. До парите. До силата. До мълчанието.
После сменя ризата. Прави фирма. После втора. След това го назначават главен секретар на МВР — ирония, достойна за роман на Кафка. От рекет до държавна власт – само една папка разстояние.
И народът го гледа… и го приема. Понеже говори просто. Понеже „ще ги оправи“. Понеже се бие в гърдите, а не в идеите. Но миризмата си остава. Мирис на изгоряло гориво, на препрани пари, на страх, смесен с усмивка.
И до днес този мирис ни държи. Остана по улиците. По медийните платна. По мисленето на цели поколения.
🔚 Това не е просто история на един "човек". Това е история на една болест, която бяхме свикнали да наричаме "стабилност".