Част 9: След бурята – Освобождението и голямата игра
След победата при Шипка, войната бавно върви към своя край. Българският народ е на прага на свободата, но точно тогава идва най-тежкото изпитание – дипломатическата война. Война, в която не се стреля с пушки, а с мастило, карти и маскирани интереси. И в тази война България губи повече, отколкото на бойното поле.
🔹 Санстефанският мирен договор – мечтата начертана с мастило. На 3 март 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор. Според него България е огромна – от Дунав до Бяло море, от Охрид до Черно море. Държава, в която за пръв път от пет века българите са обединени. Но тази карта живее само няколко месеца. Защото идва друг конгрес – и други господари.
🔹 Берлинският конгрес – кръстосаните кинжали на великите сили. През юни 1878 г. в Берлин се събират представителите на великите сили. Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Турция. Те не идват да освободят народ, а да пренаредят света според своите интереси. България е разкъсана:
- Северна част става Княжество България,
- Южната – Източна Румелия,
- Македония, Одринска Тракия и други земи – върнати на Османската империя.
🔹 Англия – ръката, която спира Освобождението
Истинският режисьор на този разпад е Англия. Не самата държава, а стоящите зад нея сили – банкери, индустриалци, фамилии като Ротшилд. Те не искат силна България, защото:
- Тя би станала опора на Русия на Балканите;
- Би застрашила британските интереси в Източното Средиземноморие и Индия;
- Би вдъхновила други поробени народи.
Лорд Бийкънсфийлд (Дизраели), личен съюзник на банкерите, пристига в Берлин с тайни договорки и откровено саботира българската кауза.
🔹 Ударът е политически, но раната – народна
Българският народ не получава мечтаното обединение. Същият този народ, който се е борил, умирал, кървял. Батак, Перущица, Шипка – героизмът им е изтъргуван зад гърба им. Народът усеща, че победата му е отнета – не от Турция, а от уж цивилизованата Европа.
🔹 Задругата – отново в сянка, отново в бой
След Берлин, Задругата не се разпуска. Напротив – тя разбира, че дипломатическата игра е още по-опасна от битките. Започва нова фаза – борба за обединение, борба срещу външния контрол, борба със същите скрити сили, които векове по-късно пак ще дирижират съдбата на България.
🔹 Заключение: Истинската война никога не е свършвала
Ние често мислим, че сме били освободени. Но в действителност сме били пуснати – за малко, с юзда. Нашата земя е била арена на геополитически планове. И истинската борба продължава – не с оръжие, а с памет, дух и воля. Санстефанска България е не просто карта – тя е завет. И всяко българско сърце я пази в себе си, дори когато великите сили отдавна са си тръгнали.