Митът за ЮНЕСКО и българския календар
Кратко: древният български календар е реална традиция – 12-годишен животински цикъл, засвидетелстван в „Именника на българските владетели“ и ранни надписи. Мит е, че ЮНЕСКО го е „признало през 1976 г. за най-съвършен/най-стар“. Такъв документ не съществува.
🔹 Какво всъщност представлява календарът
- Цикъл от 12 години (животински наименования: сомор, шегор, дилом и т.н.).
- Месеците се бележат като поред (напр. алем, вечем, твирем – има различни научни реконструкции).
- Системата е от степната културна зона (централноазиатски/тюркски ареал), локално адаптирана при старите българи.
- Ключови свидетелства:
– „Именник на българските владетели“;
– Надписът на Омуртаг (Чаталар) – паралелно датиране по българския цикъл и византийска ера;
– бележката на Тудор Доксов (X в.).
🔹 Откъде тръгна легендата за ЮНЕСКО
- В популярни издания от края на 80-те се появява фразата: „През 1976 г. ЮНЕСКО призна българския календар за най-съвършен“.
- Твърдението започва да се преписва в статии и сайтове без посочен първоизточник (резолюция, протокол, архивен номер).
🔹 Защо твърдението е невъзможно
- През 1976 г. ЮНЕСКО няма програма за нематериално наследство. Тя е учредена едва през 2003 г.
- ЮНЕСКО не прави класации от типа „най-съвършен/най-стар“.
- В публичните регистри и архиви няма документ, който да потвърждава подобно „признание“.
🔹 Как да проверяваме подобни „сензационни“ твърдения
- Търсете официален документ: номер, дата, линк към архив.
- Проверявайте дали е съществувал механизъм за такъв акт към посочената година.
- Бъдете скептични към вторични препечатки без източник – така се раждат митовете.
🔸 Заключение
- Да, календарът ни е истински и ценен културен пласт.
- Не, ЮНЕСКО не е обявявало „признание“ през 1976 г. – това е популярен мит без документална опора.
Историята ни е достатъчно силна и без „добавена“ слава. Нека я пазим такава, каквато е – проверена и достойна.
❖ С две думи
Българският 12-годишен календар е реален; „признанието на ЮНЕСКО (1976)“ – не. Мит, повторен хиляди пъти, но без нито един официален документ.