Сарактът преди 681
Историята отбелязва 681-ва година като началото на България на Дунава. Но това е само удобен етикет, подреден в хрониките на Византия. Истинското начало на българския ред – Сарактът – е много по-старо. То идва от хилядолетия преди Аспарух, когато народите около Черно море вече са живели в този ред.
🔹 Сарактът не е държава в днешния смисъл.
Той е ред, основан на вечните закони – баланс между земята, хората и небето. Властта в него не е власт, която „владее“, а власт, която „пази“. Така той е бил устойчив, защото е стъпвал не върху сила и насилие, а върху естествените ритми на живота.
❖ Българите са били разселени по огромни земи – от Кавказ до Карпатите и Албания, от Пелопонес и Крит до Черно море и Босфора, а може би и отвъд. Но каквото и име да им лепят – скити, хуни, пеласги, траки – те са били част от един и същ корен. Това, което ги е държало заедно, не е било знаме, столица или граници, а Сарактът – редът, който свързва човека с природата.
❖ Аспарух не е „създател“ на държава.
Той е трети син на Кубрат и носи знанието за Саракта – реда, който баща му е пазил и който идва от хилядолетия. Когато преминава на запад, той не стъпва в нова земя, а при свои българи, които вече живеят там. Задачата му не е да започне отначало, а да укрепи и възроди реда, който винаги е бил част от тези земи.
❖ Алцек е друга история.
За него е по-възможно да е отишъл далеч – чак в Италия, на нови земи. Там българите му попадат в среда, където няма стари поселения на техни братя. Това е голямата разлика между него и Аспарух: единият възражда Саракта при свои, другият го пренася върху непозната почва.
❖ 681 е само външна дата.
Вътрешният ред е много по-древен. Българският календар, знанието за звездите, за сезоните и за движението на Слънцето са доказателство, че този ред е пазен и предаван хилядолетия. Истинската държава на българите не е била на хартия, а в сърцето и в ума им – в знанието, че човек живее според законите на Вселената.
❖ Знакът на този ред също е оцелял – IYI.
Изсечен по камъни и колони, той не е украшение, а печат на Саракта. Три линии – човекът между небето и земята, връзката на трите свята, символ на вечния ред. Той е бил ключът, който напомня, че властта е пазител на равновесието, а не владетел на хората.
🔸 Ако погледнем така, 681 е не началото, а само поредната проява на Саракта. Както дърво, което пуска нов клон – но коренът е дълбок и вечен. И в това е тайната: България не е измислена в 681, а е живяла в сърцата и делата на хората много по-рано. Държава, която започва от духа, а не от границите.