Цинизмът на империята
Поводът за тези размишления е годишнината от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.
А като се сетя за тях, винаги в паметта ми изниква една снимка!
🔹 Снимка от Нагасаки. Навсякъде руини, мъртва земя, срутени стени. И насред това – оцеляла рамка на тории. Стои неподвижно, сама, сред пепелта. Как е възможно? Целият град е изпарен, а тя – жива. Не вярвам в ангелчета и чудеса. Трябва да има логика. Може би отворената форма е позволила на вълната да мине покрай нея. Може би е била извън центъра. Не знам. Но стои.
Nagasaki Original Photograph of a Torii Gate by Yosuke Yamahata
Най-вероятните логични обяснения за това, че тории-то оцелява, са:
❖ Здрава конструкция.
Тории вратите често се правят от масивен камък или гъсто жилено дърво, поставено стабилно в земята.Те нямат покрив, нямат стени — взривната вълна се плъзга около тях, вместо да ги обрули челно, както прави с плътни сгради.
❖ Разположение спрямо епицентъра.
Ако рамката е била встрани от централната ударна зона, интензитетът на взрива и топлината са били по-слаби. Дори 300–400 метра разлика имат значение.
❖ Отсъствие на съпротивление.
Парадоксално, но понякога неприкритата структура оцелява, защото няма какво да се срути. Един стълб не гори така, както сграда с мебели и покрив.
🔹 И явно мозъкът ми прави връзка, та се сетих за друго: кулите в Ню Йорк. Цели небостъргачи от стомана и бетон, срутени до основи за секунди. Не от бомба, а от самолети с алуминиев корпус. Тук вече няма физика, нито логика. Има само сценарий.
Контрастът с портата в Нагасаки е ужасяващ – там оцелява едно дърво, тук изчезва всичко.
🔹 И тогава разбираш: това не е просто разлика в конструкции. Това е разлика в намерението. Едното е ад, причинен от физическа реалност — топлина, вълна, радиация. Другото е лъжливо театрално унищожение, уж от самолетчета, а всъщност от точно поставен тротил. И двете режисирани и изпълнени от хора, за които човеците са само хлебарки. И в двата случая – хиляди мъртви. И в двата случая – САЩ.
🔹 Не заради патос го казвам. А защото само така се вижда ясно лицето на една държава, която е загубила душа, но е запазила сила. И да не забравяме — същата тази държава е основана върху костите на над 100 милиона избити индианци. За нея човешкият живот никога не е бил свещен — само ресурс, който се ползва и изхвърля.
🔹 Няма друга империя в историята, която да е способна да направи тези две неща: да хвърли атомна бомба върху на практика победен враг, и в друг момент да взриви собствения си народ, за да започне нова ера на страх от някакъв тероризъм. И после да се почеше по главата с усмивка: "Ама ние за добро."
🔹 Този "човек", образно казано, не е президент, не е военен, не е народ. Това е функция. Това е хладен механизъм, който не познава думата съвест. За него хората са само средство. Средство за постигане на цел. Цел, която никога не се назовава ясно.
🔹 И най-страшното е, че дори не крият. Напротив – показват. Пред камерите. Правят го показно, театрално, с флагове и думи като "демокрация", "справедливост", "отговорност". Когато убият, викат: "Беше необходимо". Когато лъжат – казват: "Грешна информация". Когато ограбят – обясняват: "Налагаме ред".
🔹 Не е нужно да вярваш в чудеса. Нужно е само да гледаш внимателно. Рамката, която оцелява в Нагасаки, и кулите, които се стопяват в Ню Йорк – това е една и съща сцена. Две действия на едно и също представление. Режисирано и цинично.
🔸 И въпросът не е как са го направили. Въпросът е: какъв е този "човек", който може да направи тези две неща и после да се усмихне пред света?
Отговорът го знаем. Вече всички го знаят. Само че някои още не смеят да го изрекат.
Е аз го изричам.