Бревет 600 Марвел
Има карания, които се помнят с удоволствие. Има и такива, които се помнят с болка. А има едни – които те белязват. Този бревет беше такъв.
650 км изминати. Над 6 км изкачване. Старт и финал – хотел „Марвел“ на Слънчев бряг. Но не числата са важни. Важна е истината. А тя е, че това беше най-дългото ми каране – и че не беше успешно. Да, завърших го. Но не и така, както трябва. Предварително допуснах тъпа грешка и си платих цената.
🔹 Както винаги, отивам до старта на ход, само 140 км са. Явно не е било достатъчно, за да разбера какво ми готвят обувките.
🔹 Тръгваме сутринта от Слънчев бряг – на запад, към Балкана. В началото всичко е нормално. Темпото, компанията, пътят. Минаваме през Айтос, Карнобат.. километри се нижат, без да тежат. Стигаме до Кипилово и Стара река. Вратника не е проблем, а когато стигаме най-високото – вече е тъмно. Слагаме фарчетата и започва връщането – но не по същия път.
Минаваме през Ичера, Мокрен, Сунгурларе. Пътят е пуста лента, фаровете пробиват тъмнината, а в главата – само педали, завои и спомени. Следват Карнобат, Каблешково… и накрая пак „Марвел“. Финал на първия етап. Тук всеки решава колко ще поспи.
🔹 След първите 370 км разбрах, че тези обувки ще ми разкажат играта. Но вече нямаше връщане назад, старите ми обувки останаха в Ямбол. Всеки нормален човек, тук щеше да спре, но аз явно не съм от тях. Всеки си носи кръста.
Пих кафе, хапнах, поспах на един стол.. И тръгвам, защото ме чака Синеморец. По пътя спрях в един сервиз за малко масло за веригата.
🔹 На юг е каране и каране, доо Синеморец. Предния ден си правехме компания с един Бургазлия, но втория той е тръгнал по-рано и.. Сам. И така от Синеморец обратно.. и тук скапаните обувки започнаха.
Нататък вече не ми се разказва. Стъмни се. Спрях, за да отрежа върховете на обувките. Заваля дъжд. На една жп линия паднах - не прецених ъгъла. По някое време загубих ориентация и трябваше да спра, за да погледна картата.
🔹 Пристигнах в Марвел, когато другите вече спяха. Тръшнах се не толкова от умора, стъпалата ми плачеха. Когато сглупиш, си носиш последствията.
🔹 На сутринта се обадих на баджанака да дойде да ме вземе. Това беше. Не всичко е розово, и нямам намерение да премълчавам глупостите си.
И въпреки всичко, аз изминах 650 км за нещо като 40 часа.