Принципът на Питър
Всички ние четем във Facebook постове на много хора. Голяма част от тях са умни. А глупавите — просто ги игнорираме. Мисълта ми днес е за умните. Умни, но...
🔹 Между тях има такива, които не осъзнават един елементарен принцип — известен като Принципа на Питър. Той не е философия, не е морал, не е теория на обществата. Той е като Питагоровата теорема. Толкова е прост и точен, че ако го усетиш, ще спреш с илюзиите. А ако не го усетиш — ще станеш жертва на собственото си „възходящо развитие“.
🔹 Принципът гласи: „Всеки човек се издига до своето ниво на некомпетентност.“ Това е. Простичко, ясно, без украшения. Издигаш се в една система — по знания, умения, контакти, амбиция, късмет — и в даден момент стигаш позиция, за която вече нямаш нито подготовка, нито разбиране. Но си там. Вече си назначен. Вече си важен. И започваш да вярваш, че си всесилен. А всъщност си в ръцете на собствения си таван.
🔹 Гледам как някои хора в мрежата пишат дълги и яростни текстове. Разследват, анализират, обясняват на другите как стоят нещата. Има нещо истинско в това. Но има и нещо… прекалено. Като човек, който е умен, но не е разбрал, че вече не разбира. Не е разбрал, че е стигнал своето ниво на некомпетентност — и оттам нататък започва разрушението на доверието.
🔹 Има и такива като мен, които не са чак толкова стигнали, но им се е случвало. Сбъркал съм обувките за най-важното каране — и ми се разказа играта. Изакал съм се в чужд двор — и бягах червен от срам. Уморил съм се на 5300 метра, когато трябваше да съм най-силен. Всеки път, когато съм стигал до собствената си некомпетентност — ме е боляло. И съм си го заслужил.
🔹 Понякога по-дълбоката мъдрост е да си зададеш въпроса: „Дали не съм стигнал вече тавана си?“ И не от отчаяние, а от човешка мяра. От онова старо българско чувство за срам, което вече рядко се среща. Срам не да си долу. А да говориш глупости, когато вече си горе.
🔹 И още нещо. Тези, които не познават Принципа на Питър, често стават много гневни, когато някой им го покаже. За тях това е обида. А всъщност, това е най-ценното, което могат да получат. Проверка. Защото — както всички знаем — Проверката е висша форма на доверие.
🔹 Това е, което исках да кажа от моята мааалка камбанария. Ако някой се познае — добре. Ако не — здраве, аз съм си го казал.
🔹 Както в много случаи ми харесва да казвам ...
Това е Петко положението!
Впрочем, темата за Петко е безкрайна. За нея могат да се напишат трактати, анализи и дебели книги. Но аз си я събирам в това изречение.