За двата бревета 400
Имах един период от живота си, когато, след десет години каране на колело с приятели, се включих в българските рандоньори. Маратони по 200, 300, 400, 600, 1200, дори 1600 километра. Аз стигнах до 600. А спомените ми… са стотици. Най-вече от хората – онези луди, вдъхновени, странни и обичливи същества, с които се срещнах. Нищо не ги спираше. И мен също.
🔹 Два бревета по 400 километра.
До Синеморец през 2012, до Резово през 2013. Спомените ми се преплитат, но това няма значение. Важно е какво остана – онези мигове, които не избледняват.
🔹 През нощта, през баири и села.
За Синеморец тръгнах с групата от Ямбол, за Резово се присъединих на Петолъчката. Тишина, тъмнина и само мърдащи светлини. Спираме за по едно кафе на бензиностанция – десет минути, и сякаш тепърва започваш.
🔹 Спукана гума. Мъгла.
Един от участниците спука гума през нощта. Всички спряхме – двама ремонтират, други двама светят. Но това са обикновени неща, част от цялото.
Край морето, като наближава утрото, започва мъгла. Цялата картинка става призрачно красива!
🔹 Изгревът в Резово.
Там, до самия бряг, точно в този момент – уловихме изгрева. Сякаш сме го планирали. Всички бяхме наелектризирани от изгряващото Слънце и морето. Изкачихме се на една скала навътре в морето с колелетата в ръце. Безразсъдно и велико.
🔹 По обратния път – сам.
Групата се разтяга, караш дълго време сам. При Варвара – спуках гума. И външната беше разкъсана. Но старото си носи резервна. Сменям и продължавам. Сам, но със себе си.
🔹 Созопол и спомените.
През Созопол не бях минавал от студентските лагери. Смокини по улиците, работа с лопатите, нощни гларус истории с рускини... и Веска. Жената, която ми показа, че съм мъж. Седнах на брега, върнаха се всички картини. Никога не я видях отново. Може би е по-добре така.
🔹 Бутамята. И една история.
В Синеморец краката ме отведоха на Бутамята. Спомних си почивка със семейството, двете ни деца. Седях до вълните. Дълго. Изпуснах групата. Тогава си спомних за онзи разказ – състезание с малки яхти около света. Един от участниците просто не се върнал. Останал на един остров и зарязал всичко. Разбрах го напълно. И аз можех да остана.
🔹 Сгрешен път, вярна посока.
Карах 20 км в грешна посока, докато се усетя. После продължих. В нощта Луната беше такава, че спрях и седнах на асфалта. Само да я гледам, не за почивка. Прибрах се към 1 след полунощ. Не бях уморен. Можех да тръгна пак обратно.
Това лого аз го измислих, както и сайта audax, но главният организатор, явно не искаше да му се меся. Мислех, че съм полезен.. това и доведе до постепенното ми отдалечаване от това скъпоценно рандоньрско движение. Но както и да е. Аз взех достатъчно.
🔹 Хората не знаят каква сила носят.
Аз бях на 60. Като кажеш, че си минал 50 км – те гледат учудено. А ти си минал 400. И пак можеш. Това не се обяснява. Това се живее.
📸 Албум Синеморец 2012
📸 Албум Резово 2013
✍️ Спомени от моя извървян път