Защо си направих блог – заради една дума!
Понякога животът те бута напред не с гръм, а с.. „една дума“.
Така стана и с мен. Исках да си редактирам личен пост във Facebook. Не да го трия, не да лъжа някого. Просто да сменя една дума, която не ми хареса след време.
Но се оказа, че не мога. Постът бил „под реклама“. Заключен. Как така?
🔹 Поради моя глупост..
Макар че имам опит с изедниците на Зукърбърг, по моя си глупост кликнах на някакъв Ad ала-бала, дето ми го бутнаха под носа. Уж да промотирам поста си.
И оттам – чао на свободата. Постът вече не можеше да се редактира.
Дори за една запетайка.
🔹 Когато си платиш – вече не си свободен
Facebook има един фин начин да те върже: пуснеш ли реклама – дори за свой пост, дори случайно – автоматично влизаш в друга категория. Уж си потребител, но вече си „рекламодател“. И твоите постове се заключват. Не можеш да редактираш. Не можеш да промениш. Не защото лъжеш, а защото „можеше да“. Предпазно. Превантивно. Нищо лично – такъв бил „алгоритъмът“.
🔹 Една дума = отказ от право
И аз си казах: чакай малко. Това е моят текст. Моите мисли. И ако искам да сменя „ще“ с „не ще“, или „помислих“ с „осъзнах“ – кой ще ми забрани? Е, Facebook ще. Щом си си пуснал реклама – вече не си човек, а пост с обвързан бюджет.
Зукърбърг не е виновен. Ако не беше той, щеше да е някой друг
🔹 Разбира се той е направил много добро нещо
Facebook има смисъл – но само за онзи, който има глава на раменете си. Не за скролене до безкрай, не за драми и егота, а за наблюдение, подбор, връзка и посока. Който го ползва като средство, печели. Който му се връзва като на господар – губи.
🔹 Тогава си направих блог
Блогът е моето място, където никой не може да ме спира. Пишеш, грешиш, поправяш се. Това е човешко. Ако сгреша заглавие – сменям го. Ако изпусна важно уточнение – добавям го. Ако изтрия целия пост – не ми трябва ничие разрешение.
🔹 На кого му пука? На мен. А може и на теб.
Тази история не е голяма драма. Нито е призив. Но може би ти също си се сблъскал с този невидим юмрук на мрежата: да искаш да кажеш нещо, и някой „алгоритъм“ да ти слага пранги:
„Не може. Заключено е.“
Ако е така – имаш избор. Не е нужно да викаш на площада. Можеш да направиш свое кътче – без ключ и портиер. Разбира се, ако искаш да разкажеш на хората своите мисли. А ако казваш съществени неща - хората ще те намерят, не се съмнявай!
✍️ Написано от мен – човек, който държи думите му да се виждат точно така, както съм ги написал. И ако някога пропусна запетая, да мога да се поправя.