Защо паднахме под Османско
След като България се освобождава от гръцкото иго през 1185 г. с въстанието на Асеневци, започва Второто българско царство — време на нов подем, но и на вътрешни противоречия. Уж имаме царе, уж държавност... но истината е друга: душата на народа вече е разклатена.
Какво се е променило?
Българинът е вече християнин. Не търси сила в Слънцето и Земята, а се моли на невидим бог. Не следва гласа на жреца, а чака указания от манастир. Празниците са заменени с пости, силата — с покорство.
❗ Изчезва древната опора, която векове наред е крепила народа ни: нашата връзка с природата, със сезоните, с корена. Жреците, които лекуваха, съветваха, мъдро напътстваха — са забравени. Вместо тях идват монаси, исихасти, затворници в собствените си страхове, които учат народа не да живее, а да чака отвъдното.
Християнството подкопава духа
След покръстването се случва дълбоко пречупване на българския характер. Хората започват да се страхуват — от "греха", от "ада", от невидими наказания. Престават да вярват в себе си. Смирението става добродетел. А покорството — закон.
Докато силните племена в Азия и северните степи закаляват мечове, ние закаляваме икони. Докато други се готвят за битка, нашите царе строят църкви, в които да се молят вместо да се съпротивляват.
Второто царство – разделено и слабо
България след Асеневци не е онази могъща сила от времето на Крум. Има царе, които уж се борят, но често воюват помежду си. Много от тях са под чуждо влияние — византийско, сръбско, католическо. Дворът се пълни с кариеристи и угодници. Народът е уморен и объркан.
➡️ Липсва централна власт, липсва обединяваща идея. Духовно сме вече завладени.
И тогава идва ударът
През XIV век на югоизток се издига нова сила — Османската държава. Докато българските царе се карат кой е по-православен и кой храм ще изографиса, турците настъпват. Сила, решителност, единство. Това е техният коз. А нашият? Молитви и вътрешни борби.
📌 Когато падат Търново (1393) и Видин (1396), никой не идва на помощ. Византия е слаба, сърбите гледат себе си, а Европа – мълчи. И какво да спасява? Една страна, разядена отвътре, загубила древния си дух, чакала чудо от небето.
Изводът?
България не пада, защото не е имала армия. Пада, защото е загубила духа, връзката със себе си. Покръстването не е било просто смяна на вярата. То е било духовно обезоръжаване. След него вече не сме били същите.
„Който забрави корена си, чака буря.“