Защо Борисов се хвали с "вкарването" ни в еврозоната?
Цинично или не, но за Бойко Борисов това е поредната роля в личния му спектакъл – „героят, който ви спаси“. След десетилетия във властта, без визия, без мисъл за бъдещето, Борисов продължава да се крепи върху едно: медийна фразеология, патос и контрол над историите, които се разказват за него.
- Глад за историческа роля
Борисов отчаяно иска да остане в учебниците не като силов рекетьор, а като „държавник“. Затова се вкопчва във всякакви „входове“ – ЕС, НАТО, Шенген, еврозона. За него това са не икономически събития, а медийни титли. И ако реалността е горчива, той просто сменя тона, не посоката.
„Аз ви вкарах в клуба на богатите“ звучи добре от екрана. Не обяснява нищо, но вдъхва усещане за принадлежност.
- Еврозоната като защита от падане
Колкото повече народът се отдръпва, толкова повече Борисов търси подкрепа навън – в Брюксел, Вашингтон, ЕЦБ. Влизането в еврозоната е жест на лоялност към тях, не към нас. А зад този жест стои надеждата: ако съм „европейски лидер“, няма да ме пипат.
Така „влизането“ се превръща в сделка: принадлежност срещу защита. Борисов се стреми да се представи като незаменим, дори когато народът вече е отвратен. Европейската институционална рамка му дава възможност да се скрие зад фасада от „реформи“, „успехи“ и „евроценности“, докато вътре в страната тлее отчаяние.
- Загуба на допир с народа
Борисов не живее в България така, както я живее народът. За него еврозоната не означава покачване на цени, загуба на суверенна парична политика или социална нестабилност. Той не усеща страха на хората – защото отдавна не ги слуша. Живее в балон – охраняван, обслужван, изолиран.
Този разрив между реалността и пиара е опасен. Докато хората се чудят как да преживеят деня, той рецитира лозунги за европейски хоризонти. И затова патосът му звучи кухо. Не от убеждение, а от навик.
- Еврозоната като пердe за миналото
Когато говори с възторг за „вкарването“, Борисов прикрива друго: кой вкара страната в зависимост от фирми, посредници и външни интереси? Кой си затваряше очите пред корупцията с европари? Кой превърна службите в лична мрежа за контрол?
Еврозоната е перде. Зад него стои уморен човек, който се страхува от разплата. Който знае, че ако прожекторите изгаснат, ще остане сам – без поддръжка, без медиен шум, само с досиетата и сенките от миналото.
- Патосът като последен вик
В думите на Борисов вече няма увереност – има настойчивост. Хвали се не защото вярва, а защото няма друго, с което да се защити. Това не е вдъхновение, а спасение.
Той не търси признание, той се бои от забвение. И в този страх се крие всичко: защо говори така, защо се натиска пак във властта, защо държи да бъде наричан „лидер“.
Борисов се хвали с еврозоната, защото му трябва роля. Не визия, не истина – роля. Знае, че не може да остане в историята с мъдрост, нито с морал. Затова вика високо, силно, театрално.
А народът? Той го чува. Не се впечатлява. Не се заблуждава. Не бърза. Но помни.