Съединението – преврат, представен като национално дело
Тези дни ги наричат „празник на Съединението“. Но ако човек се вгледа по-дълбоко, горчивината излиза на преден план.
🔹 Санстефанска България беше истината
През март 1878 г. Русия и Османската империя подписват Санстефанския договор. Тогава Русия защитава нашия интерес.
Велика, цяла и истинска България, такава, каквато народът я е носил в сърцето си. На картата от март 1878 г. България се простира от Дунав до Бяло море, и от Охрид до Черно море. В нея влизат Мизия, Тракия и Македония – земите, в които векове наред българинът е живял и се е борил. Това беше най-близкото до възстановяването на старото ни царство.
❖ Само месеци по-късно
Берлинският конгрес я разпарчетоса и ни хвърли в лъжата за „две Българии“ – една в Княжеството и една в Румелия. Една земя, разделена от чужда воля.
🔹 Съединението от 1885 г.
Изглежда като национален подвиг. Народът тръгва след ентусиазма, войските се обединяват, границата пада. Но истината е, че това беше позволеното парче от голямата истина. Половин съединение, половин свобода. Голямото – връщането към Сан Стефано – остана недосегаемо.
❖ А за да изглежда актът завършен и легитимен, трябваше и война.
Така дойде Сръбско-българската. Историята я описва като победа на капитаните срещу генералите, като доказателство за българския дух. Но кой ще повярва, че сръбската армия е можела за два дни да стигне София, а не го е направила? Те чакаха заповед. Войната беше бутафорен спектакъл, в който нашите войници се сляха в едно и изиграха ролята си на герои.
❖ И така, вместо да ни върнат Санстефанска България, ни дадоха илюзията за голяма победа. Народът прие приказката и я празнува и до днес. Но горчивият въпрос остава: кое е по-добре – да вярваш в розови сънища, или да виждаш истината такава, каквато е?
🔹 Истината е, че след Освобождението останахме сами
С врагове от всички страни и с еврейските капитали зад кулисите, които чертаеха съдбата на Балканите. Русия ни помогна в началото, защото стратегическият ѝ интерес тогава съвпадна с нашия. Но после и тя беше изтикана. Съединението, войната, цялата еуфория – всичко това беше подредено, за да приемем ограниченията като подарък и да забравим голямата загуба.
🔸 Ала паметта на народа е по-силна от всяка измама. В нея Сан Стефано още живее. И може би именно там е нашата истинска свобода – в спомена за онова, което сме били, и в прозрението за онова, което ни отнеха.