За Болата и социализъма
Някога доведох сина си в офиса – беше на 12. Не за да ми носи кафето или да търка праха, а за да се докосне до нещо, което след 20 години ще му е полезно. Не знаех дали ще му хареса, дали ще го разбере, или ще реши, че старият му е чалнат, но знаех, че е важно да опита.
След като сглоби няколко компютъра, момчето се залепи за Митака – нашият Linux сисадмин. Оттам тръгнаха командите, терминалът, скриптовете, Python… и разни други чудесии, за които и сега, като ми каже, кимам мъдро, а вътрешно си признавам, че не разбирам почти нищо. Но виждам едно – запали се, тръгна сам и вече никой не може да го отклони.
🔹 Истината е проста – ако искаш някой да тръгне в правилната посока, трябва да го убедиш, а не да го влачиш за яката. Бавно е, трудно е, ама после няма да се отклони. И най-добрият начин е да направиш така, че сякаш идеята е негова.
🔹 И покрай тази дребна случка от моя живот, се сетих за аналогия - социализмът в България. Идеята за коопериране, за общо развитие, не е лоша – даже е единствената устойчива в дълъг план. Но когато се налага със сила, хората я приемат като насилие, а после пренасят негативното чувство и върху онзи, който е най-лесно да обвинят – „Руснаците“. Така работи човешката психика, за добро или зло.
🔹 Впрочем, това ми хрумна след някакво описание на "Болата". Знаете я, безумно красив плаж на нашето море, който сега е отврат. Няма кой да се грижи за него, защото няма държава. Не е ясно защо, все още не я е взел някой концесионер - тогава ще е чист и ще има всички удобства. Но парите от плажуващите ще отиват в концесионера, не в държавата т.е. у всички нас.
🔹 Днес живеем в „правилния“ капитализъм, дето уж ни обещава свобода и благоденствие. Но Маркс, колкото и да го мразят днешните „демократи“, го е казал ясно в „Капиталът“ – системата е устроена така, че печалбата е над човека, а работещият винаги ще бъде впрегнат да трупа богатство за друг. И колкото по-дълго върви този процес, толкова повече се унищожава обществото.
🔹 При социализма, „омразен“ колкото щеш, имаше планове за 5, 10, 20 години напред. При капитализма – планът е до следващите избори. При социализма дори най-малкото село имаше ток, вода и читалище. Сега – ако не си на „правилния“ концесионер, ще гледаш разбити пътища, боклуци и забравени хора.
🔹 Не казвам, че онова време беше идеално. Но казвам, че днес сме оставени без посока. И ако някой иска да ни убеди, че така е по-добре, трябва да си припомни – убеждаването и вдъхновението работят, влаченето за яката не.