За Вярата и Синархията
🔸 В Саракта няма религия.
Няма догма, няма църква, няма посредници между човека и Силата. Вярата е знание, не е поклон. Не ти казват в какво да вярваш – а те учат да помниш. Помниш звездите, пътя, реда, връзката. Помниш, че си част от всичко и отговорен за всичко.
Това е българската вяра – невидима за онзи, който търси образи и кумири. Защото българинът не се кланя, той стои прав пред Небето.
🔸 В основата на тази вяра е Синархията.
Думата идва от гръцкото "συναρχία" – съвместна власт. Думата е тъпа, защото тогава изобщо не е имало гърци. Синархията е съгласувано управление между равностойни начала – не надмощие, а съзвучие. В българската традиция това означава:
🔸 Жрецът е пазителят на знанието за Видимото и Невидимото.
Той не е религиозен водач, а човек, който познава Природните закони и знае как се пази връзката с Небето и Земята.
Ако въобще може да се каже "най-", жрецът е определящото звено. Той има знанието.
🔸 Воинът е пазителят на народа.
Той не е агресор, а защитник. Не тръгва на бой за слава, нито за плячка — но ако някой посегне на народа му, ще се изправи без колебание. Ще се жертва, ако трябва. И тогава най-добре бягай, ако си сбъркал — защото няма да има милост.
В Саракта не е имало "обърни и другата буза" или "прошка". Такива глупости са дошли по-късно.
🔸 Князът (или канът)
Той е този, който управлява държавата в ежедневието – води, решава, действа.
Но не е над жреца и воина, а в съгласие с тях.
Той няма право да променя реда сам, без одобрението на пазителя на знанието (жреца) и пазителя на честта (воина).
Това не е тройна власт като в днешната „демокрация“, където уж съд, парламент и изпълнителна власт се контролират взаимно. В Синархията няма съревнование – има взаимно допълване. Това е триъгълник на доверието, а не на властта. Няма диктат. Няма "божествено право". Има равновесие. Никой не е „над“ другия – всеки е пазител на едно от трите начала: Дух, Сила и Ред.
- За разлика от християнската "власт от Бога" или юдейската "избраност",
- За разлика от римското "разделение на властите",
Синархията е жив организъм, а не йерархия. Затова е непонятна за робски умове. И затова трябва да я върнем – не като стара дума, а като жив ред.
Такъв ред не може да бъде превзет отвътре, защото няма как да подкупиш всичките му части. И затова го разрушават отвън, чрез религии, чужди титли и властолюбиви предатели. Синархията е невъзможна в общество, в което има завист и страх. А когато я има – никой не може да покори този народ.
И тук идва причината, поради която Сарактът става враг номер едно на всички империи:
- Той не се управлява – той е самоуправление.
- Без попове, без царе, без господари.
- Само Ред, основан на Чест и Памет.
Към част 3: За реда и йерархията