Какво означава сделката Тръмп–Урсула за България
(Не за ЕС. А конкретно за нас – тук, в края на картата.)
Сделката, подписана между Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, уж предотвратила търговска война, всъщност е нова форма на подчинение. В ЕС това ще се усеща като натиск, но в България – като удар. Пряк, без защити и без филтри. Ние сме малки, но не невидими. И затова последствията тук ще бъдат още по-ясни.
🔹 Край на българското земеделие, каквото го знаем.
Американските ГМО-продукти и дъмпингови цени ще залеят и нашия пазар. Ние нямаме защити, нямаме субсидии като Франция, нямаме организация като Германия. Малки фермери, градинари и оранжерии ще фалират без бой. Ще ядем вносна „храна“, а бабите по селата ще си горят чергите от яд.
🔹 Зависимост от американска енергия – на цена, която не определяме.
Нямаме нефт. Нямаме газ. Имаме АЕЦ, но под чий контрол - тя все още държи системата, но с американското гориво ще става все по-недостатъчна. Сега ще купуваме втечнен газ отвъд океана – на цени и условия, определени не в София, не в Брюксел, а във Вашингтон. Нашите енергийни планове ще се свият до „колко можем да платим този месец“.
🔹 Ще плащаме за оръжия, които не можем да поддържаме.
България ще участва в „общите европейски ангажименти“, тоест ще налива пари в американския военнопромишлен комплекс. Без да произвежда нищо, без да развива нищо и без стратегия.
А нашите казарми? Ръжда и бурени.
🔹 Социален натиск: ще режат от най-важното.
Няма откъде да дойдат още милиарди. Ако държавата плаща за енергия, оръжия и технологии – ще вземе от другаде. От пенсии, здраве, училища. Най-напред ще го усетят хората извън София. После всички.
🔹 Ще се пречупи духът.
Европейската мечта тук отдавна е изветряла. Сега ще започнат да я мразят. Тихо, но трайно. Ще останат само говорителите по телевизора. А обикновените хора ще си кажат: „пак ни продадоха“.
🔹 България няма буфери.
Когато Европа се огъне – ние се чупим. Сделката Тръмп–Урсула ще затвърди това. Няма да го усетим веднага – но когато го усетим, вече ще е късно.