Балканджи Йово — викът на един народ
🎼 „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“
Една песен. Един вик срещу тиранина. Една съдба.
Мнозина днес я подминават — стара работа, народна балада, „не е по програмата“… Но тя е стон, прокоба, въпрос, който отеква от дълбините на душата ни:
- Даваш ли, даваш…? Или ще запазиш честта си, дори когато губиш всичко?
🩸 Балканджи Йово не е герой. Той е образът на обикновен български мъж, който не продава. Нито сестра си, нито народа си. Дори когато го режат на късове. Дори когато му предлагат злато и власт. Той мълчи и устоява.
📚 А сега?
- Колко ученици знаят тази песен?
- Колко учители я разказват с жар, а не като досаден ред от програмата?
- Колко от днешните „герои“ на медиите могат да издържат на един въпрос: Даваш ли, даваш…?
🔥 Днес не режат телата ни — режат душите ни.
- Не искат сестра ни — искат паметта ни.
- Не искат да приемем друга вяра — искат да забравим, че сме имали своя истинска.
И затова песента за Йово не е просто стара. Тя е опасна — защото учи на непокорство, на чест, на вътрешна сила. И я затрупват в праха на учебници, „модерно образование“ и забрава.
📌 Но ние помним. И ще напомняме. Ще питаме:
Ти даваш ли, даваш…? Или си от тези, които се продават на всяка нова вяра и власт?