Няма как да си едновременно вярващ в измислици и мислещ човек
Никого не искам да убеждавам. Само си пиша тук, каквото ми дойде на ума.
🔹 Мисленето е съмнение
Да мислиш означава да се съмняваш. Да проверяваш. Да не приемаш нищо наготово, а да търсиш причината и връзките между нещата. Мисленето е усилието да стигнеш до „защо“, а не да се примириш с „така е казано“.
🔹 Вярата е отказ от въпроси
Вярата в измислици е обратното на мисленето. Тя започва с „приеми това“ и завършва с „не питай“. Ако си готов да вярваш, ти вече си сложил филтър на ума си. Можеш да бъдеш добър човек, да живееш почтено – да, но мисленето вече е спряло. Защото си приел догмата вместо въпроса.
Затова няма как да си и двете.
👉 Или се кръстиш пред иконата, или мислиш с главата си.
👉 Или се доверяваш на догмите, или тръгваш да търсиш отговорите сам.
❖ Питат ме „Ти вярваш ли?“ - кух въпрос. Те питат с готовата схема в главата си – „вярваш ли в бог, в библията, в чудесата“. А всъщност думата вяра е подменена. Вярвам на много неща - например че 22/7 е приблизително 3.14, вярвам на 2-3 приятели, че ще помогнат като се наложи.
Но ако ме питаш дали вярвам в еврейските измислици – не, и не разбирам по дяволите какво общо има моят народ с евреите.
❖ Всеки път, когато някой ми каже с усмивка: „Христос возкресе!“, първото, което ми идва отвътре, е: „Верно ли? Не думай! И аз така чух да се говори из града…“ — ей така, като градска клюка. Защото всъщност и това е: една приказка, повтаряна без мисъл, предавана като парола, а не като разбиране.
❖ И парадоксът: хората се чувстват задължени да изрекат думи, които никога не са поставили под въпрос. Повтарят ги, за да бъдат „свои“ в общността, не защото вярват или мислят. А всъщност с това само показват колко дълбоко може да стигне илюзията, когато човек престане да пита и започне да се доверява сляпо.
🔹 Междинното е самозаблуда
Когато някой каже „аз съчетавам вярата и разума“, това звучи хубаво, но е лъжа. Вярата винаги побеждава – тя ограничава докъде може да стигне разумът. Щом има икона пред очите ти, вече не гледаш истината, а образа върху дъската. Щом се довериш на „писаното“, ти вече не търсиш сам.
🔸 И за нашия народ
Тук е и нашата българска болка – векове наред сме възпитавани да вярваме, а не да мислим. Вярата е била удобна на владетели и чужди господари. А мисленето е било опасно – затова е гонено. Но точно то е ключът към свободата ни днес.
Затова казвам: няма средно положение.
Или си в плен на измислиците, или си тръгнал по пътя на разума. Изборът винаги е личен. Но ако искаме да живеем като хора, а не като стадо, време е да изберем мисленето.