Спомени от моя извървян път - туризъм, колелета, Природа и Хора!
🔹 Това не е автобиография. Това са онези моменти, в които съм живял истински. Когато пътят ми е бил труден, понякога радостен. Когато срещите с хора и с красотата на Природата са оставили отпечатък, който никога не избледнява. Не знам дали някой ще ги прочете, но ги оставям тук – да се помни животът на обикновен човек и неговите възгледи за света.
Не като музей, а като стара къща — със снимки, прахоляк, светлина и следи от обувки.
Защо ги пиша тези разкази
🔥 Налага се да кажа на всички.
Какви са тези разкази, които публикувам и какво ме кара да го правя.
Няма да има ред - пиша, за което изникне в съзнанието ми.
Вълшебна есен, две колелета и пет ракии
🔥 Спомен, който не избледнява.
Не защото е минало, а защото живее в мен. Не е просто за Велко, макар че него няма да забравя никога. Това е разказ за нещо по-дълбоко — за онази невидима нишка между хората, която наричаме приятелство. Истинско. Без маски. Без фалш. Понякога то се ражда край колелетата, в праха на пътя или в тишината на петата ракия. И остава да свети — и в нощта, и в живота.
За двата бревета 400
🔥 Два бревета по 400 км.
До Синеморец през 2012, до Резово през 2013. Спомените ми се преплитат, но това няма значение. Важно е какво остана – онези мигове, които не избледняват.
С Живко – от Боровец до Мелник
🔥 Човек, колкото и да остарее, носи в себе си незабравими спомени. Някои – долу-горе. Други – съвсем ясно. А трети се преплитат – но това е без значение.
Такъв един беше от миналия век, с приятел.
Първото голямо каране
🔥 В живота често започваш нещо, без да мислиш. Просто така — защото можеш, защото ти се струва интересно, или пък някой ти е казал „айде“. И го правиш, защото ти се вижда добра идея и защото се доверяваш на този някой. Без планове, без драми. Един път, два пъти... и в един момент то става част от теб и живота ти.
Македония и Охридското
🔥 Сега ще ви разкажа едно от първите ни приключения с Иван. Вече бяхме карали достатъчно заедно и той, като старо куче, предложи:
— Какво ще кажеш да отидем до Охридското езеро?
— Кое бе, в Македония!?
— Ми да, защо не.
След размисъл от около три секунди, всичко беше решено.
С колело до връх Ботев
🔥 Понякога любовта към планината се смесва с колелото. А понякога и със семейството и децата. И тогава картинката става пълна.
Този спомен е от 2011 година – среща на рандоньорите, приятели, зверско изкачване и лудо спускане. Едно пътуване с колела към връх Ботев, което не прощава, но подарява незабравимо. И което още трепери в ръцете ми.
Бревет 600 Марвел
🔥 Има карания, които се помнят с удоволствие. Има и такива, които се помнят с болка. А има едни – които те белязват. Този бревет беше такъв.
650 км изминати. Над 6 км изкачване. Старт и финал – хотел „Марвел“ на Слънчев бряг. Но не числата са важни. Важна е истината. А тя е, че това беше най-дългото ми каране – и че не беше успешно.
Нощна Шипка с Васко
🔥 Най-хубавите карания не са организирани. Някой казва „Айде“, и тръгваме. Така направихме нощната ни Шипка с Васко — без много планове, но с бая километри.. този път през нощта.
Елбрус
🔥 Беше лятото на 1990. Ние кръстосвахме планините – имахме в Ямбол туристическо дружество, а Руси беше нещо като шеф. Един ден каза: „Получих предложение за изкачване на Елбрус, организира се от един бургаски клуб. Кой е мераклия?“
Тасос 2013
🔥 Няколко пъти сме ходили до Тасос. Това беше 2013-та, с Иван и Христо. Както винаги, Иван ни подкокоросва – а ние само това чакаме.
Три дни в Странджа
🔥 През гори, баири и през времето – с един млад мъж, който може да ми бъде син. Три дни през Странджа, над 400 километра, черни пътища, никакви пътища иии блата.
Бревет-уикенд Попово
🔥 На гости на Поповския тандем - 5, 6 и 7 октомври 2012 г.
Идеята беше на Цанко и Мариана. Поканиха ни, а ние както винаги, не чакаме да ни увещават. Около 3 секунди размисъл, нали помниш.
Килифаревски манастир
🔥 Един ден, насред юли 2012-та. Когато хората си седят под климатиците, или са на море, или в балкана… има и други. Луди, като мен. Които тръгват, където им видят очите. В жегата. С колелото. Не ме питайте защо – ще се затрудня с обяснението.
Дряновски манастир и пещерата Бачо Киро
🔥 Това беше поредната луда идея на Васко. Когато си млад и луд — идеите валят една след друга. А целта? Тя не е чак толкова важна. Тя е просто повод да прекараме още един цял ден на пътя, сред Природата. Васко беше на 23, Пеню — може би на 26… а аз на 59. Ха-ха.
До Мелник с Ванката и Гугича
🔥 Трябва да е било към 1980-та. Нашият бригадир от ‘Електра’, Ванката, вика какво ще кажете да вземем една седмица отпуск. Ние с Гугича не чакахме да довърши изречението. С нас тръгна и Данчо, шуреят на Ванката.
Карадере и нос Емине
🔥 Едно двудневно пътешествие с Васко до Карадере и нос Емине.
Една обиколчица като за 72 г.
🔥 Една обиколка, която обичам – по познатия път към Желю войвода. Там, на моста над Тунджа, е моята спирка за загрявката – 15 километра, точно колкото да се усетят мускулите, а реката и просторът наоколо да ти кажат „ще бъде хубав ден“..