Гръцкото робство (1018–1185)
След героичната, но изтощителна борба срещу Византия и падането на Първото българско царство през 1018 г., българският народ навлиза в едно от най-мъчителните и потискащи столетия в историята си. Това е периодът на така нареченото "византийско владичество" или, както по-истински звучи — гръцко робство.
Какво представлява това робство?
Гръцкото робство не е просто военна окупация. То е духовно, културно и политическо подчинение. Византия не просто иска да владее българските земи — тя иска да унищожи българското самосъзнание.
- Българската патриаршия е унищожена; превърната в архиепископия под византийски контрол.
- Българските боляри са избити, заточени или заменени с гръцки чиновници.
- Народът е обложен с тежки данъци, а земята — раздавана на византийски управници.
- Българският език е изтласкван от църкви и училища, заменян с гръцки.
Но българинът не мълчи.
През този период се случват поредица от въстания — най-известните от тях са:
- Въстанието на Петър Делян (1040–1041) — внук на цар Самуил се вдига на бунт, обявява се за цар на България.
- Въстанието на Георги Войтех (1072) — опит да се възстанови царството със сръбска помощ.
- Вълненията в Македония и около Средец (1074–1084) — локални бунтове срещу византийската власт.
Подготовката за голямото въстание на Асеневци (1185) — венец на народната борба
След близо 170 години под византийско и духовно гръцко иго, българският народ не забравил себе си. Нито мечът на Василий II, нито ромейските управители, поповете, манастирите, нито гръцкото училище и търговията успели да изтрият паметта. Напротив — в душите на българите зрее гняв. А в планините, в семействата, в езика и песните, в имената на децата — живее споменът за свободата.
Гръцкото робство не било тихо подчинение. Още от първите години след 1018 г. започват бунтове: Петър Делян (1040), Георги Войтех (1072), анонимни въстания във Видинско, Овче поле, Прилеп и други. Въстания, които потушават с жестокост, но всяко едно е огън, който тлее в сърцето на народа.
До края на XII век империята е слаба, разкъсвана от вътрешни борби и външни заплахи. На северозапад живеят свободолюбиви българи, които никога не са били напълно покорени. Именно тук, в земите около Търново и Преслав, се появяват двама братя — Петър и Асен.
Идеята за ново въстание не идва от нищото. Българският народ отдавна чака сигнал. А поводът идва, когато византийските управници, обременени от нуждите на война срещу норманите, решават да наложат нови данъци. Народът стене, недоволството кипи. Братята Асен и Петър отиват в Константинопол да искат привилегии и признаване на български владения. Получават подигравка и унижение. Тогава чашата прелива.
В края на 1185 г., в деня на св. Димитър, е въздигнат храм на негово име в Търново — не като християнски жест, а като символ на пробуждането. В същия ден пламва въстанието. Хиляди селяни, пастири, воини, оцелели боляри и свободолюбиви българи от всички краища на земята тръгват под знамето на новата България. Това не е просто бунт — това е възкресение.
Петър е обявен за цар, Асен за съвладетел и военачалник. В следващите години те ще водят ожесточена, мъчителна, но справедлива борба — и ще успеят.
През 1187 г. България отново е призната — не от някой велик император, а от самия страх на Константинопол, който подписва примирие. Това е победа на духа, на вярата, на паметта.
Българският дух не е сломен. През цялото това време, в манастирите, в семействата и в душите на хората се пази паметта за величието на царете, за езика, за вярата, за свободата.
Заветът на това робство:
Гръцкото робство не унищожава българите. Напротив — закалява ги. През 1185 г., с въстанието на братята Асен и Петър, българската държавност е възстановена, а Византия получава тежък удар.
📌 И до днес трябва да помним, че първата форма на поробване не е чрез оръжие, а чрез култура, език и вяра. Затова именно гръцкото робство е най-подло — защото се опитва да ни направи да забравим кои сме.
Но не успява.